СТАНОВИЩЕ

на

Национално сдружение на частните болници

               Относно: Публикуван за обществено обсъждане проект на Медицински стандарт „Очни болести“.

Принципно възразяваме срещу начина на изготвяне и въвеждане на медицинските стандарти.

На първо място, защото в световната практика  стандарти за качество (каквито са ISO например) се приемат след постигане на консенсус между всички заинтересовани страни. В този случай е изготвен проект, неизвестно от кого, а на заинтересованите лица е даден тридесет дневен срок за изразяване на мнение или предложения без каквато и да е възможност за търсене и постигане на консенсус.

На второ място, защото стандартът не е изготвен съобразно действащото в страната законодателство, а именно Закон за национална стандартизация. За нас е необяснимо защо за тази толкова важна сфера, каквато е здравеопазването се прави отстъпление от приети и законово утвърдени принципи за стандартизация.

На трето място, защото е нарушен основен принцип на стандартизацията за качеството на процесите, какъвто е доброволното им прилагане.

Възразяваме принципно срещу формата и съдържанието на този медицински стандарт. В закона за лечебните заведения медицинските стандарти са дефинирани, като стандарти за качество. Нито този, нито останалите медицински стандарти обаче  третират процедурите, които биха гарантирали качеството на лечебно-диагностичния процес. Намираме единствено бланкетно изредени на половин страница „критерии за качество“, между които „грижа за пациента“, „приемлива цена“, „адекватност“, „социална справедливост“ и др. Освен че цитираните термини нямат пряка връзка с качеството на лечебно-диагностичния процес, в проекта на наредба не са посочени никакви индикатори за оценка на качеството. Липсват процедури за несъответствие, процедури за оценка и предотвратяване на риска, процедури, гарантиращи безопасност на процесите и други характерни за стандартите за качество инструменти. Вместо това в документа са изредени изисквания за броя на персонала, апаратура, помещения и брой преминали болни. На базата на тези количествени изисквания болничните отделения са разделени на три нива на компетентност.

В този проект на Медицински стандарт „Очни болести“, са вмъкнати и нови изисквания, които ограничават възможността за работа на повечето от специализираните лечебни заведения по очни болести. Става дума за съдържанието на следните членове:

3.3.2.8.1. клинична лаборатория от първо ниво на компетентност на адреса, на който се осъществява дейността по „Очни болести“ ;

3.3.2.8.2. рентгенов апарат за скопия – на адреса, на който се осъществява дейността по „Очни болести“;

В очната патология изключително рядко се назначава извършването на рентгеноскопия и рентгенография, като необходимостта е предимно за образна диагностика, извън очният булб. Новите технологии за образна диагностика на окото (високорезолюционна Оптична Кохерентна Томография на заден и преден сегмент) дават достатъчно възможности за прецизна диагностика на очния булб и неговите структури. В този смисъл изискването за наличие на рентгенов апарат за скопия на адреса на лечебното заведение е напълно необосновано от медицинска гледна точка.

Освен, че не е на лице никаква медицинска обосновка, наличието на рентгенов апарат сам по себе си не гарантира нищо, ако същият не е част от оборудване на функционираща рентгенова лаборатория/отделение. Тоест на същия адрес трябва да е регистрирано друго лечебно заведение, в чиято структура да има рентгеново отделение. Това обаче означава, че изпълнението на това изискване на МС не зависи от ЛЗ по очни болести, а от другото лечебно заведения, намиращо се на същия адрес и нямащо отношение към изпълнението на този МС.

Какво се получава: При едни и същи условия един и същи медицински персонал с едно и също оборудване в единия случай може да се получи 2-ро или 3-то ниво на компетентност, а в другия само 1-во, в зависимост от това дали на същия адрес има или не скопичен рентгенов апарат и клинична лаборатория. Тоест при условия независещи от самото лечебно заведение се определя ниво на компетентност без никаква медицинска обосновка и смисъл.

Ако на същия адрес няма такова ЛЗ или бъде закрито, то СОБАЛ, ДКЦ и МЦ по очни болести ще бъдат принудени да разкрият собствени рентгенови отделения и лаборатории.  Дали могат да си го позволят, колко време ще отнеме разкриването на такива отделния, дали има свободен медицински персонал, каква ще е тяхната икономическа рентабилност и т. н., са въпроси, които изобщо не се споменават в мотивите на вносителя, което води до незаконосъобразност на наредбата в тази и част. Абсолютно същото може да се каже и за изискването за наличие на клинична лаборатория.

В резултат въведените с този МС условия за наличие на клинична лаборатория и на рентгенов апарат за скопия на адреса на който се осъществява дейността по „Очни болести“ , поставят голяма част от СОБАЛ, ДКЦ и МЦ пред невъзможността на продължат да работят.

Колко отделения в колко болници ще бъдат принудени да намалят нивата на компетентност? Как това ще се отрази на лечебно-диагностичния процес?  Какво ще стане с пациентите на тези лечебни заведения? На нито един от тези въпроси не намираме отговор в мотивите на вносителя? Няма никакъв разчет или икономическа обосновка за последиците от въвеждането на тези нови изксквания.

От приемането на МС в първоначалния му вариант от 2004 година до сега такива изисквания за лаборатория и рентген на адреса не са съществували. Какви са причините, какви са целите и какви са очакваните резултати от въвеждането на тези нови изисквания? В мотивите на вносителя не се споменава нито дума по тези въпроси, което може да означава, че е допусната техническа грешка, защото ако тези изисквания бяха обосновани, то няма причина същите да не бъдат подробно мотивирани.

Ако въвеждането на изискванията не е техническа грешка, то при  липсата на мотиви, остават силни съмнения за прокарване на лобистки текстове, целящи елиминиране на конкуренцията. Резултатът от което ще бъде влошаване на качеството, обратно на целта на нормативния акт и изцяло в ущърб на пациентите.

С оглед на гореизложеното предлагаме да отпадне изцяло текстът на т.3.3.2.8.1. т.3.3.2.8.2.

10.01.2021

София

С уважение:

                                                             Красимир Грудев

                                                                        Председател на УС на НСЧБ