До

Министър-председател на

Република България

Г-н Румен Радев

Адрес: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 1, София 1040

Копие до

Министър на здравеопазването

Г-жа Катя Ивкова

гр.София, пл. „Света Неделя“ №5

Уважаеми г-н Министър-председател,

Уважаема г-жо Министър,

Позволете ми от името на Националното сдружение на частните болници да Ви запозная с няколко наболели проблема в българското здравеопазване, свързани с качеството и стойността на медицинската услуга, които пряко касаят обществото.

1. Кражбите в българското здравеопазване

Немалка част от българите са недоволни от качеството на медицинската услуга. Според тях тя е некачествена, поради „масовите кражби“ от Националната здравноосигурителна каса, което изчерпва финансовия ресурс за качествена медицина – например, не достига финансиране за изследване на биомаркери при онкологичните заболявания. Освен това, българите са принудени допълнително да заплащат немалки суми „от джоба си“, особено когато става въпрос за болнично лечение.

Кражбите в системата на здравеопазването могат да се разделят на две групи – кражби при осъществяване на медицинската услуга и кражби при употребата на фармацевтични продукти и медицински изделия (импланти, лекарства, онколекарства).

Кражбите при осъществяване на медицинската услуга се извършват основно по два начина– използването на „мъртви души“ и осъществяване на медицинска услуга в определен обем, а изявяване на претенция за заплащане на по-голям обем. С въвеждането на платформата Е-здраве, която известява пациента при всяко посещение при лекар или при постъпване в болница, кражбите по първия начин значително намаляха. Ако се постигне целта всички българи да си „качат“ платформата в телефоните (свои, или на своите близки), тези кражби практически ще изчезнат. Вторият вид „кражби“ са по-трудни за доказване, защото реално има постъпил в болница пациент, на когото действително са му направени изследвания и процедури и трудно може да се докаже обемът на извършената работа. За да се профилактира това недобросъвестно поведение, трябва да се засили контрола върху някои от болниците, които използват подобни практики и/или клиничните пътеки трябва да се заменят с диагностично свързани групи, но световният опит показва, че в този случай разходите на НЗОК ще се увеличат с около 30%.

Учудваща е некомпетентността на многото здравни и не-здравни специалисти, които в последно време коментираха злоупотребите с онкопрепаратите, като този проблем се пренасяше върху всички останали лекарства. А истината е следната:

• НЗОК масово купува лекарства за високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, захарен диабет и др., чрез организиране на директно договаряне с фирмите дистрибутори, при което се постига най-ниска и еднаква за цяла България цена.
• Това е работещо и добро решение.
• Разходите, които болниците правят за закупуване на всички лекарства с изключение на онкопрепаратите и част от лекарствата за кръвосъсирване, влизат в цената на клиничната пътека и не се заплащат отделно от НЗОК. Няма мениджър на болница, който да иска изкуствено да вдига цените на лекарствата и съответно да реализира загуби, защото цената на клиничната пътека е фиксирана. Тук проблеми при закупуването на лекарства няма.

Стигаме до същината на проблема – закупуването на онкопрепаратите и част от лекарствата за кръвосъсирване. Решението е изключително просто. НЗОК (а не всяка болница) трябва да закупува въпросните онколекарства по подобен на закупуването на останалите лекарства начин. (МЗ не може да направи това, поради 2 причини – първо, няма финансов ресурс – той е в НЗОК и второ, няма административен лост да разпорежда на НЗОК какво да прави.)

Това категорично ще доведе до „сваляне“ на цената до възможно най-ниската й стойност, защото обемите ще са големи – ще са за цялата страна. Постигнатата цена ще е и еднаква за всички болници. (При стотици отделни търгове, провеждани в различно време, при различни обеми, условия, срокове на доставка и т.н., това е и теоретически и практически невъзможно.) Така ще отпадне необходимостта от извършване на обществени поръчки за всички видове болници – частни, държавни и общински. Това ще облекчи административните процедури, ще реализира икономия на средства (няма да има излишни отдели в болниците), ще освободи огромен финансов ресурс, ангажиран за закупуването им, което като цяло ще доведе до понижаване себестойността на извършваната медицинска услуга.

2. Финансиране на българското здравеопазване

Българската здравна вноска е най-ниската в ЕС – 8%. Пред нас са румънците – 10%. От друга страна, според последно публикуваната информация в Евростат за 2023г., разходите за здравеопазване в България (в т.ч. със заплатените от „джоба на пациента“ суми) са 7.9% от БВП при 10% средно за държавите от ЕС. От трета страна, цените по клинични пътеки, амбулаторни и клинични процедури не са увеличавани от 01.03.2024 – 2 години и половина. За тази година е заложено увеличение на цените с 10% само за последните 3 месеца (и то не за всички клинични пътеки и процедури), като официалната статистика показва, че за тези 2 години и половина инфлацията в България е скочила с 12% (без да взимаме предвид сериозното увеличение на заплатите в здравеопазването, което далеч надвишава тези 12%, а заплатите са основна част от разходите на болниците). От четвърта страна (последна), при тази финансова макрорамка от страна на управляващите се издигат призиви да се предприемат мерки за ограничаване доплащането в болниците. Опасяваме се, че това уравнение няма решение.

Имаме и други направени в нашето сдружение анализи и предложения за стабилизиране на финансовото състояние на здравеопазването у нас и при интерес от Ваша страна с удоволствие бихме ги споделили.

15.09.2026                                                   С уважение,

Красимир Грудев

Председател на УС на

Национално сдружение на частните болници

Гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 115А

Тел: 0878 722 133

Е-мейл: office@privatehfspitals.eu