ДО

ПРОФ.  Д-Р КОСТАДИН АНГЕЛОВ, ДМН

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

СТАНОВИЩЕ

от

Национално сдружение на частните болници

Във връзка с публикуваните за обществено обсъждане Проекти на Наредби за утвърждаване на 17 медицински стандарта, като изразяваме своята принципна подкрепа за въвеждане на стандарти, които да гарантират качеството на оказваната медицинска помощ, спазването на принципите на добрата медицинска практика и осигуряването на защита на правата на пациентите, изразяваме следното наше становище:

            Ако целта на така предлаганите  стандарти е да се възстанови тяхната липса, респективно да се възстановят ефективните механизми и обективните критерии за гарантиране на качеството на оказваната медицинска помощ в обхвата на отделните медицински специалности, на спазването на принципите на добрата медицинска практика и осигуряването на защита на правата на пациентите, ние само можем да привестваме това.

Някои стъпки в тази посока действително са направени:

Нееднократно повтаряното в мотивите към всеки един от проектите за стандарти  желание те да осигурят качеството на лечение, е такава стъпка. В някои от проектите за стандарти, макар и не във всички, са посочени също така и дейностите в обхвата на медицинската специалност, изискващи допълнителна квалификация, които биха гарантирали качеството на диагностика и лечение. За пръв път е направен и опит за финансов анализ на ефекта от приемането на проектите на наредби.

В действителност обаче се вижда, че повечето от предлаганите проекти за стандарти просто възпроизвеждат текстовете на старите, отменени от съда, без да е променена философията на формирането им в посока превръщането им в стандарти за качество.

Забравихме ли за идеята да бъдат създадени два – три стандарта за качество на медицинската дейност, на които да бъдат подчинени всички медицински специалности от различните нива, а самите те да функционират на основата на правила (алгоритми, ръководства) за добра медицинска практика по съответната специалност? Не е ли по-добре нивата на компетентност да се определят от квалификацията на персонала, а чисто количествените параметри да се определят от и съобразно със правилата за добра медицинска практика?

Дори и да останат в този си вид, така предлаганите стандарти ще се нуждаят от такива правила, за да могат да изпълнят прокламираните в мотивите им качествени критерии, а не само количествените такива, заложени в тях.

Така ще стане ясно защо за съответното ниво на дадена специалност са необходими двама, а за друго трима, пет или осем специалиста, освен за да покриват графика. Ще стане ясно и защо  за различните специалности и нива съотношението лекари/сестри е различно и че това не е компромис заради липсата им; защо за съответното ниво на компетентност на дадена специалност се изисква точно определено ниво на компетентност на друга специалност, играеща в случая ролята на спомагателна такава (анестезиология и интензивно лечение, образна диагностика, физикална и рехабилитационна медицина)и т.н.

Иначе залагането на чисто количествени критерии по специалности и на формалното съответствие на нивата на специалностите една с друга само може да засили формализма при оценката на съответствието им за качество и да затвърди, дори да увеличи административната тежест при формирането и функционирането на структурите на лечебните заведения.

Как например може да бъде обосновано условието за наличие на отделение „Анестезиология и интензивно лечение“ от III- то ниво на компетентност, за да бъде разкрито  III- то ниво на компетентност на отделение по „Ортопедия и травматология”, съгласно предлагания проект,  освен като чисто количествено – брой лекари, брой респиратори и т.н.  Дори и според стария (отменен от съда) стандарт дейностите в III- то  ниво компетентност за „Анестезиология и интензивно лечение” са същите като дейностите и за ІІ- ро ниво, разликата е само в посочените бройки.  В допълнение ще споменем, че предлаганият проектът за стандарт по  Ортопедия и травматология препраща към несъществуващ и не публикуван за обществено обсъждане стандар по „Анестезеиология и интензивно лечение”

Кому е нужно това – имаме излишни респиратори на склад или безработни анестезиолози, които търсим да назначим някъде? Или тези текстове са резултат от нечий лобистки натиск, целящ да отстрани конкуренцията от медицинския пазар?

Съвършено ясно е, че в днешно време  медицинската ни общност е заета с други, далеч по-важни, животоспасяващи дейности и няма времето и капацитета за същински дебат по проблемите на стандартизацията в медицината, нито за реална работа по въвеждането на нови изисквания. Но и притоплянето на стари, вече отхвърлени решения, също не ни върши работа.

Затова предлагаме истинската реформа в стандартизацията като елемент от цялостната реформа в здравеопазването ни да започне след като се справим с днешната криза, осмислим нейните причини и последици, поуки и решения.

9.12.2020г.                                                     

С уважение:

                                                                        Красимир Грудев                                                                         (Председател на УС на НСЧБ)