Уважаеми Върховни съдии,

…..

Наредба № 12 е нормативен акт по смисълЖалба срещу МС Спешна медицинаа на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Тя е издадена от министерството на здравеопазването на основание чл. 6 от Закона за лечебните заведения.

С “Глава четвърта – характеристика на структурите за болнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност “спешна медицина” се въвеждат редица изисквания към лечебните заведения за болнична помощ от най-различен характер, отнасящи се до: броя и вида на персонала, структурата, оборудването, хигиенните изисквания, видове дейности, нива на компетентност, обща площ на помещенията и площта на всяко от тях и др.

1. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗНА мотивите на подзаконовия нормативен акт трябва да съдържат точно следната информация: Причините за издаването на акта, целите които си поставя, финансовите и други средсатва, необходими за прилагането на  новата уредба, очакваните резултати от прилагането на наредбата и анализ на съответствието с правото на Европейския съюз.

 Мотивите в случая не съдържат нищо относно финансовия ресурс и средствата, необходими за прилагането на новата наредба. По този въпрос в мотивите има само едно изречение – че с акта “не се преследват финансови резултати.”

С новата наредба се въвеждат нови изисквания към структурите от различните нива на компетентност, при това изискванията са за наличие на собствени способности, които изискват значителен финансов ресурс. Мотивите на наредбата не разглеждат изобщо въпроса за финансовия ресурс,  който е необходим на болниците за активно лечение, които желаят да  разкрият спешни отделения, а това е финансов ресурс, който е необходим за изпълнение на наредбата. Поставянето на изисквания в медицинския стандарт за наличие на собствени  способности на болниците за активно лечение предопределя възможността за предоставяне на тази медицинска услуга и следователно пряко рефлектира върху качеството на здравните услуги, за които държавата нормативно създава възможност да бъдат предоставяни на гражданите. Поддържаме, че мотивите, съпътстващи изработването на процесната наредба, не съдържат, каквато и да е оценка на очакваните финансови и други резултати. Такива биха били например, колко от съществуващите болници биха отговорили на новите изисквания, с колко ще се увеличат разходите на болниците, при изпълнение на изискванията за увеличен брой персонал (разходи за заплати и осигуровки), закупуване на изискуема техника,  разкриване на допълнителни структури и др., как това ще се отрази на финансовото състояние на болниците.

Като очаквани резултати бланкетно се сочи “осигуряване на достъпа на пациенти до по-високо качество на медицинските дейности в областта на спешната медицина.” Не се сочи колко болници се очаква да отговорят на новите, силно завишени изисквания.

 В мотивите липсва анализ на съответствието с правото на Европейския съюз. Сочи се само, че наредбата не е въведена с правото на ЕС и няма връзка с него. Това, че наредбата има връзка с правото на ЕС произтича най-малкото от регламентите и директивите за трансгранично сътрудничество в ЕС, като ДИРЕКТИВА 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, РЕГЛАМЕНТ (ЕО) No 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, РЕГЛАМЕНТ (ЕО) No 987/2009 за процедурите по координация на системите за социална сигурност и др., Потенциални ползватели на спешна помощ у нас, могат да бъдат граждани на ЕС, с всички проистичащи от това взаимоотношения свързани с плащане на извършената медицинска дейност, издаване на документи за временна и райна неработоспособност и др.

 Съгласно ал. 3 на чл. 28 от ЗНА, Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган.

2. Процесната наредба е приета в нарушение на изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол над стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Лечебните заведения се регистрират, като търговски дружества или кооперации (чл. 3 от ЗЛЗ). Макар и някои, въведени със закон ограничения, те извършват стопанска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон.

Лечебните заведения представляват предприятия по смисъла на Закона за защита на конкуренцията и по смисъла на правото на ЕС. Това се потвърждава и от Решение № 1193/2013 на Комисията за защита на конкуренцията.

Чл. 1. (3) от ЗОАРАКСД определя обхвата на закона, като:

“Административно регулиране е установяването на нормативни изисквания, чието спазване се осигурява чрез упражняване на административен контрол.”

Глава четвърта – характеристика на структурите за болнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност “спешна медицина” на Наредба № 12 от 30 декември 2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт “спешна медицина” представлява съвкупност от изисквания, които от една страна са част от разрешителния(лицензионен) режим за осъществяване на дейността(чл. 47, ал. 4, чл. 49, ал. 1, т.3, чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗЛЗ). От друга страна, изпълнението им се контролира от държавата, а при нарушаване се налагат санкции(чл. 6, ал. 6, чл. 115а, чл. 116а от ЗЛЗ). Следователно при приемането на нормативния акт, трябва да бъде спазено изискването на чл. 3 от ЗОАРАКСД, а именно

Чл. 3. (1) При административно регулиране на стопанската дейност се вземат предвид:

1. разходите на лицата, извършващи стопанска дейност, необходими за спазване на установените изисквания;

(2) При административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност държавните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат изисквания, ограничения и тежести, които водят до ограничаване на конкуренцията.

(3) При административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона.

Поддържаме, че при приемането на процесната наредба са нарушени и трите алинеи на чл. 3 от ЗОАРАКСД. При премането на наредбата (в мотивите към нея) не е  направена никаква, дори и приблизителна оценка за разходите на лицата, извършващи стопанска дейност (лечебните заведения), необходими за спазване на установените изисквания за разкриване на спешно приемно отделение; Напротив, въведените с наредбата изисквания водят до ограничаване на конкуренцията. Чрез тях напълно необосновано от медицинска гледна точка се ограничава броя на болниците, които могат да извършват дейности, определени като II  и III ниво на компетентност, каквито дейности, те са могли да извършват преди приемането й.

Тези разпоредби разписват, че при административно регулиране на стопанската дейност се вземат предвид разходите на лицата, извършващи стопанска дейност, необходими за спазване на установените изисквания и че при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона. Посочените разпоредби на ЗОАРАКСД са приложими за лицата, които ние, като жалбоподатели представляваме, тъй като според чл.3, ал.1 ЗЛЗ лечебните заведения, без тези по чл.5, ал. 1, се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите, както и като дружества по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при спазване изискванията на ЗЛЗ. По аргумент от противното на чл.3, ал.4 от ЗЛЗ лечебните заведения могат да извършват търговски сделки за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите. Лечебните заведения са предприятия по смисъла на §1, т.17 ДР на ЗЗО, тъй като извършват търговска дейност под съответната правноорганизационна форма. Затова за тях следва да се спазват ограниченията по ЗОАРАКСД.

3. Считаме, че с приемането на процесната наредба е нарушен принципа на обоснованост, заложен в чл. 26 от ЗНА. При определянето на  минимален брой лекари, минимален брой помещения, минимална площ (700 кв.м.), входове, брой постове, осветеност, подходи, както и за наличиен на процент свободни легла, лаборатории на 24 часов режим на работа и др., за дадено ниво на компетентност за профилирани и многопрофилни СО не е представена никаква обосновка от медицинска или друга гледна точка. Считаме, че същите са определени емперично.

Обосноваността е важна и с оглед постигане на обявените цели на нормативния акт – гарантиране достъп на пациентите до висококачествени медицински дейности по специалността Спешна медицина. В момента нито една от болница не отговаря на изскванията за СО на процесната наредба. Огромната част от тях, въобще не биха могли да изпълнят тези силно завишени изсквания, заради липса на помещения, свободна площ, персонал, оборудване и др. Последица от това ще бъде резултат, точно обратен на поставената цел. Вместо да се улесни да бъде затруднен достъпа на пациенти до спешните приемни отделения, поради малкия брой болници, които ще успеят да отговорят на завишените изискванията.

По казуса има утвърдена съдебна практика. Такива са решенията по а.д. 1132/15, ВАС, по а.д. 10536/15, ВАС, V чл. с-в, по а.д. 16193/13 ВАС.

Почитаеми Върховни съдии,

Молим да ни призовете на съд и като вземете предвид изложеното и допълнителните съображения, които ще развием в съдебно заседание, на основание чл. 146 от АПК, да отмените Глава четвърта – характеристика на структурите за болнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност “спешна медицина” на Наредба № 12 от 30 декември 2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт “спешна медицина”.

Особено искане: Молим на основание чл. 190 от АПК да спрете изпълнението на Глава четвърта – характеристика на структурите за болнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност “спешна медицина” на Наредба № 12 от 30 декември 2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт “спешна медицина”, до окончателното произнасяне, поради немаловажните последици за пациентите, лечебните заведения, лекарите у друг медицински персонал, които настъпват от неговото прилагане.

В подкрепа на това излагам следните мотиви:

1. По настоящем нито една от болниците не отговаря на изискванията на процесната наредба. В посочения 6 месечен срок, не повече от 5 болници в страната биха могли да отговорят на новите изисквания, а именно  – УМБАЛСМ Пирогов ЕАД, ВМА, УМБАЛ Св. Анна АД, УМБАЛ Св. Георги ЕАД, МБАЛ Св. Марина ЕАД, всички изброени намиращи се в градовете София, Пловдив и Варна. Това обстоятелство означава, че огромната част от населението на страната ще остане без достъп до спешна медицинска помощ в частта спешни приемни отделения.

2. Със Заповед № РД – 01-247/22.10.2015г. На Министъра здравеопазването е утвърдена Методика за изработване на областна здравна карта, назначени са областни комисии и са приети областни здравни карти.

Със заповед на министъра на здравеопазването е създадена национална комисия за изработване на Национална здравна карта (НЗК).

Съгласно чл. 34, ал. 4 от ЗЛЗ, НЗК е задължителна.

Съгласно 34а в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта, директорите на РЗОК сключват договори с лечебни заведения за болнична помощ или техни обединения, избрани по критерии и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.

На Интернет страницата на МЗ (www.mh.government.bg/media/filer_public/2016/01/21/naredba-kriterii-nzok.pdf) е качена за обществено обсъждане проект на Наредба за за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса сключва договори. Съгласно Приложение № 1 към чл. 5 на същата, като първи критерий е посочен Своевременност и непрекъснатост на лечебно-диагностичния процес, а пет от седемте индикатора са свързани с дейността на Спешно приемно отделение.

Съгласно чл. 34, ал. 3 във връзка с чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗЛЗ, изработването на здравната карта се основава на определените с наредби медицински стандарти, каквато е и процесната наредба.

Следователно, при изготвянето на НЗК, на основата на процесната Наредба № 12, ще доведе до затваряне на болници и прекратяване на договори с НЗОК на неопределен брой от съществуващи лечебни заведения, което ще засегне по неблагоприятен начин правата и интересите на неопределен брой пациенти и работещите в лечебните заведения лекари и друг медицински персонал.

Неблагоприятните последици, не могат да бъдат премахнати (репатрирани) при евентуална бъдещо отменително решение на съда и за това единственият начин да бъдат предотвратени, е да се спре изпълнението на процесната наредба до окончателното произнасяне на съда по спора.

Това е видно и от чл. 54(6) от ЗЗО, според който „Националните рамкови договори се приемат не по-късно от последния ден на месец февруари, влизат в сила на 1 април на съответната година и следва да са съобразени с бюджета на НЗОК за същата година.“