д-р Цветан Диманов – член на УС на НСЧБ, Управител на СБАЛ “Полимед”, 15 април 2016
По начина си на финансиране здравните системи се делят на: държавно здравеопазване, здравно застраховане и здравно осигуряване.
Държавно здравеопазване
Държавно здравеопазване имаме в два противоположни типа държави- много богати /да не кажем най- богатите/ и диктаторски или тоталитарни държави.
При богатите държави- каквито са повечето от страните на Арабския полуостров; държавното здравеопазване се характеризира със следното:
· средно годишно увеличение на разходите за здравеопазване 7-10%,
· над 70% от специалистите са експатриати /най- добре платените/,
· най-добрата медицинска техника.
Ясно е, че България е много далеч от тези критерии- например, заплануваното за 2016г увеличение на разходите за здраве е само 1,8%.
Примери за диктаторски или тоталитарни страни са КНДР /Северна Корея/, Куба и доста други. При всички случаи в тези страни има здравеопазване, но на какво ниво- не знаем. В най- скоро време за част от тези страни- например Куба, ще разберем. За други- като Северна Корея, можем само да гадаем, но с висок процент сигурност можем да приемем, че лекарите и медицинските сестри там са във военни униформи.
Здравно застраховане
Типичен прием за здравеопазване на базата на здравно застраховане са САЩ- държавата с най- големите разходи за здраве в света- над 17% от БВП. И в същото време, към края на 2014г над 40 милиона от населението й /13%/ са извън здравната система- нямат здравни застраховки.
Принципът на здравното застраховане е елементарен. Купуваш си здравна застраховка- Medicare, Medicaid, застраховка през работодател и др. Получаваш здравни услуги до достигане тавана на застрахователната сума, след това плащаш от джоба си или умираш. Просто и ясно. Подхвърляния от рода на: «Ама не сте ли се клели в Хипократовата клетва» или «Много съм беден. Сърце нямате ли?» не вървят.
Здравно осигуряване
Страните в ЕС, в т.ч. /би трябвало и/ България. Финансирането на здравеопазването е на принципа на солидарността – всички плащат, ползват тези, които имат нужда. Няма финансов таван за осигуряването на здравна услуга за конкретен пациент. Разходите за здравеопазване при старите страни – членки са над 11% от БВП /напомняме в САЩ- над 17% от БВП/.
Как е в България?
· Разходи за здравеопазване- 7,6% от БВП
· Здравна вноска 8%;
· Минимална месечна здравна вноска- 16,80 лева;
· 2 милиона неосигурени /към средата на 2015г/, от които 1,1 милион са извън България, 900 000 са реално неосигурените, в т.ч. 700 000 крайно бедни /етническа доминанта/ и 200 000, които не са социално слаби, но не желаят да се осигуряват.
С невъоръжено око се вижда, че здравеопазването в България е изключително недофинансирано и че всякакви заклинания от страна на политиците, че лекарите са „крадци, убийци, мушмороци, анонимници, бяла мафия и др.” не само са неадекватни и опасни, но са просто опит те – политиците, да избягат от собствената си отговорност да намират правилните решения за обезпечаване нормалното функциониране на здравната система.
Както се казва- ако немците можеха да си финансират здравеопазването с 8% здравна вноска, тяхната нямаше да е 14%.
Ние сме зле не само на фона на старите страни- членки на ЕС, но на фона и на нашите комшии- в Румъния здравната вноска е 10,7%, в Македония минималната месечна здравна вноска е 35 лева /в България- 16,80 лева/.
Не случайно България е на второ място в Европа /учудващо е как в Кипър са ни изпреварили/ по разходи за здравеопазване, излизащи директно от джоба на пациента- за 2013г според Евростат 44,5% от здравните разходи българският пациент заплаща сам. В „стара” Европа този процент е под 20%, в Дания- 0%.
Какво трябва да се направи?
Увеличаване финансирането на българското здравеопазване. Как?
· Повишаване на процента, който държавата заплаща за здравни вноски на своите „подопечни”- деца, пенсионери, държавни служители и др., от 4,5% на 8% /толкова, колкото всички ние плащаме/. Това ще доведе до допълнителен годишен приход в здравната система от около 1 млрд. лева. /Напомняме, че държавата “открадна” 2 млрд. лева от здравеопазването по времето на финансовия министър Дянков./
· Плавно повишаване на здравната вноска с 1% на година до достигане на здравната вноска поне в Румъния. Средномесечното повишение ще е около 9 лева, като 3,60 лева е за сметка на работника /по- малко от 1 кутия цигари/ и 5,40 лева е за работодателя. Това ще доведе до допълнителен годишен приход в здравната система от около 400 млн. лева.
· Да махнем думичката „безплатно” от „безплатно ползване на медицинско обслужване” в чл. 52 на Конституцията на Р България. Все пак не сме нито диктаторско- тоталитарна държава /нали?/, нито много богата такава. Развиваме здравно- осигурителен модел на здравеопазване /съгласно Европейските директиви/, който няма нищо общо с модела на безплатното здравеопазване.
Получихме 1,4 млрд. лева допълнителни пари за здраве, които са 39% увеличение на сегашните 3,6 млрд. лева публичен разход за здравеопазване. С това увеличение:
· ще увеличим заплатите в сектора- минимална лекарска 1300 лева, минимална сестринска- 900 лева. Така ще се намали изтичането на кадри в чужбина.
· ще се премахне администрирането на приема на пациенти в лечебните заведения и заедно с това силно ще се ограничи корупцията в системата.
· ще се мобилизират средства за закупуване на модерна апаратура и обновяване на сградния фонд.
· ще се мобилизират средства за продължително обучение на персонала.
Не забравяйте- каквото и да ви говорят, винаги става въпрос за пари. В здравеопазването- за много пари.
И накрая – министър Москов трябва да подаде оставка, разбира се. Най- малкото, защото не знае какво трябва да се направи.