– Д-р Болтаджиев, какво се промени след 1 април, когато болниците сключиха новите договори с касата?
– По същество няма значими разлики, до момента работим така, както и преди 1 април – на стриктни и намалени бюджети, без право на надлимитна дейност. Ситуацията е както беше и преди, няма здравна карта, която да функционира – тоест касата да плаща само на определен брой легла. Досега НЗОК плаща в рамките на изработеното от лимитирания бюджет.
– С колко са намалени бюджетите в сравнение с миналата година?
– Не мога да кажа, защото сдружението пусна питане до нашите членове и очакваме информация. Но лошото е, че работим в условията на бюджети, без право на надлимитна дейност.
– Какви са причините според вас, заради които властите не прилагат реално здравната карта?
– В момента здравната карта не функционира по неясни причини. Възможно е да има проблем с компютърната система, за да се отчита и плаща по брой легла. Друго обяснение за отлагането може да е заведените съдебни дела срещу нея, очакваните жалби и недоволство или наближаващите избори, не се знае. Ако картата се приложи обаче много бързо всички ще разберат по ограниченият достъп до лечение.
– Как изглеждат договорите ви с касата, отразени ли са бройките легла по специалности, с които тя щеше да работи?
– Да, отразено е всичко, като леглата на частните болници са много орязани, но реално тези параметри не функционират. И никой не знае кога ще започнат.
– Бюджетът на касата за болнична помощ през 2016 г. заедно с частта от резерва е колкото и миналогодишният, как тогава се плаща по-малко, а касата се опасява от преразход в края на годината?
– Видяхме, че миналата година се отчитаха едни цифри и се очакваше недостиг, а накрая след всички рестрикции 7 млн. лв. отидоха към държавния бюджет за премиални на служителите или за асфалт, защото те попадат в един кюп. И това при неразплатени дейности на болниците и задължения към чуждестранни фондове.
– Делата, които заведохте за надлимитната дейност през миналата година докъде стигнаха?
– Няма краен резултат, все още всички са в ход. Едното дело е срещу самото министерско постановление, а две са за бюджетите на болниците, които са определени от Надзора на НЗОК в разрез със законовите изисквания.
– Болниците съобразяват ли се тази година с лимитите или отново се трупа надлимитна дейност, която не се плаща?
– Всяка болница си взема индивидуално решение, но мисля, че повече се съобразяват, защото видяхме, че миналата година надлимитната дейност не беше платена. И това е за сметка на частните плащания от пациентите.
– Очаквахте ли Конституционният съд да признае за правилна новата здравна карта?
– Нашето сдружение по искане на КС даде становище, в което посочихме противоречията на здравната карта с Конституцията и с редица международни нормативни актове. Съдът обаче не се произнесе както очаквахме и очевидно законно. България обаче е в демократична общност, като членове на ЕС имаме възможност да оспорваме решението в европейските съдилища. Затова във вторник УС на сдружението вземе решение да водим дела в Европейските съдилища в Люксембург, както и в Страсбург. Сега юристите работят по въпроса.
– Очаквате ли отново да се генерира напрежение в сектора края на годината?
– Имаше напрежение в съсловието, то бе породено от нормативния хаос и опита за налагане на здравната карта. Лекарите реагираха с всички възможни методи – единодушно беше отхвърлен рамковия договор, стигна се и до най-високата форма – протест. Ние като лекари знаехме до какво ще доведе цялата нормативна уредба, която се твореше и бяхме длъжни да предупредим хората, както и да спрем хаоса в системата. Да не забравяме, че атакувахме и над 27 нормативни акта в съда, което също е инструмент на демокрацията за решаване на проблемите.
– Докъде стигнаха тези дела?
– Досега няма окончателно решение, има три, които минаха на първа инстанция, чакаме да видим дали ще се обжалват от МЗ. За съжаление БЛС, волно или не, направи така, че делото за „служебния рамков договор” да се проточи. Проблемът е, че съсловната организация обжалва отказа на Съда за спиране действието на служебното решение, докато тече делото срещу него. Заради това съдът насрочи дело по този въпрос вместо директно по самото решение. Така присъдата за служебния рамков договор ще излезе вероятно чак след като изтече годината, в която работим по него.

www.clinica.bg