Д-р Николай Болтаджиев: Държавните болници са като малки Кремиковчета

Всичко, което здравната каса „икономиса“, се вади директно от джоба на пациентите, категоричен е председателят на Националното сдружение на частните болници

Жулиета Недялкова – www.skener.news

– Защо сте против въвеждането на Националната здравна карта?

– Наредбата за здравната карта е в съда и есента ще се гледа. Конституционният съд не отхвърли закона, така че той в момента се прилага. Ние от Националното сдружение на частните болници ще изчакаме до есента, когато се надяваме ВАС да отмени наредбата, но ако това не стане ще атакуваме здравната карта пред европейските съдилища. Картата в този си вариант със задължителен характер противоречи на европейски нормативни актове и на принципите на конкуренцията. Възможността касата да си избира болници, с които да работи и други, с които няма да сключи договор, както нарушава правата на пациентите, така и погазва правилата на честната конкуренция.

– Но от здравното министерство и от НЗОК са убедени, че с прилагането на картата ще се спести ресурс, ще се ограничи източването на касата. Вие не мислите ли така?

– Ами това е все едно да затворим повечето магазини, за да имат хората повече пари. Защото на практика здравната карта прави точно това – ограничава достъпа на болните до лечебни заведения. Всяко пестене на средства по този начин, означава нелекувани пациенти. А що се отнася до източването на касата – това е любимата мантра на МЗ и НЗОК. Обаче аз не съм убеден, че това т.нар. източване има нещо общо със собствеността на лечебните заведения. Защото има много директори на големи държавни болници, които имат лични приходи, които са по-високи от бюджета на една малка частна или общинска болница. Подчертавам, че източване, за каквото непрекъснато се говори по медиите, не съществува. Има два проблема, които трябва да се решат. Единият е когато пациенти постъпват по една клинична пътека, но се отчитат по друга. Но здравната карта няма да реши този проблем, а ще го задълбочи. Вторият проблем е, че хората влизат в болница само за да им се направи изследване. Затова не са виновни нито болните, нито лечебните заведения. А държавата, която не е осигурила достъп до извънболничната помощ и принуждава пациентите да чакат за ЯМР по един месец, ако изобщо им го разрешат. По-лесно е човек просто да влезе в болница по някоя клинична пътека и веднага да му се направи това изследване. Още един пример мога да дам – много пациенти от по-малките населени места се приемат в болница, защото нямат пари да се лекуват вкъщи и да си купят нужните лекарства. Това ли наричате източване? Всъщност аз твърдя, че голяма част от общинските болници не просто лекуват хората, а изпълняват и социални функции.  Затова решението не е в здравната карта, а политиката трябва да се обърне към създаването на електронно здравно досие, което би предотвратило първоначалното приемане по различна клинична пътека и  да се „отвори“ доболничната помощ.

 – Какво ще се промени след 1 октомври, когато ще влизаме в болница само с пръстов отпечатък?

– Съсловието реагира много остро срещу въвеждането на пръстовия идентификатор, но всъщност пръстовите отпечатъци няма да променят нищо от гледна точка на болниците. Защото пациентът е в болницата и дали ще се регистрира с лична карта или пръст, е все едно. И за пореден път искам да подчертая – болниците не са крадливи и не източват касата. С тези спекулации е крайно време да се спре. Пръстовите отпечатъци обаче ще засегнат всички нас като пациенти. Защото има риск за личните ни данни и евентуалната злоупотреба с тях, въпреки всичките уверения.

 – Какво икономиса касата от прословутите лимити в болниците?

– Има още нещо, което пациентите трябва да знаят. Няма такова понятие като икономисване в здравеопазването. Всичко, което е икономисано от касата, болният си го доплаща от джоба. А лимитите са още една от административните мерки на държавата, с които се ограничава достъпът на пациенти до лечение. Благодарение на тези лимити миналата година касата успя да икономиса 7 млн. лева, въпреки дълговете на НЗОК към изпълнители на медицинска помощ у нас и в чужбина. Така на практика лечебните заведения субсидираха НЗОК с около 45 млн. лева през 2015 г. Постановление № 57 на Министерски съвет, с което бяха въведени лимитите все още чака решението на съда, така че предстои да видим дали „спонсорите“ на касата в лицето на болниците на касата ще си получат изработените пари. Лимитите са последствие от свръхадминистрирането на системата. До 2010 г. оставаха около 800 млн. лева годишно неусвоени средства от здравната каса, а се работеше без лимити. Сега парите не стигат заради административната регулация, която влезе в сила от 2010 г. с въвеждането на стандартите и нивата на компетентност. Те само оскъпиха услугата, без да я направят нито по-достъпна, нито по-качествена.

 – Кой трябва да остойности лекарския труд и как да стане това?

– Лекарският труд при една пазарна икономика няма как административно да се остойности. Държавните болници не са съпоставими с частните, нищо че и едните, и другите, са търговски дружества. Няма частна болница с просрочени задължения, но има държавни лечебни заведения с огромни дългове и заплати на докторите от по над 10 000 лева, а някъде стигат и до 50 000 лева. Държавните болници са като едни малки Кремиковчета, където на входа и на изхода има частни фирми, предприятието трупа задължения, а някои в същото време се облагодетелстват.

– Избират ли си частните болници пациенти?

– Не. Мит е, че спешността води до загуби на лечебните заведения. И това се потвърждава от битката на всички болници къде да се карат спешните случаи и скандалът с линейките в София, които подминаваха едни лечебни заведения за сметка на други. В същото време спешността не може да се избира. Пък и луксът, който държавните болници могат да си позволят да пренасочват пациенти към други клиники е нещо, което една частна болница не може да си позволи.

– Тогава защо няма частна педиатрия или инфекциозна клиника, а никнат само частни кардиологични, ортопедични и онкологични болници?

– Всъщност има две частни болнични отделения по педиатрия, както и много доболнични структури; повечето от частните болници лекуват усложненията на инфекциите. Но в общия случай цените на клиничните пътеки дават отговора. Въпросът може да бъде решен за два часа. Ако се направят едни нормални цени на пътеките в педиатрията, веднага ще се появи и частна детска болница. Там, където има държавна намеса, нещата не вървят и добър пример за това е онколечението. Когато то се плащаше от здравното министерство стотици болни оставаха без химиотерапия. Сега, когато за тези лекарства плаща касата, всички онкоболни имат достъп до бърза, качествена и ефективна медицинска помощ. Това е битка, която Теодора Захариева, успя да спечели. Вярно, това повиши много цената, но безспорен е фактът, че няма нуждаещ се, който да е останал без химиотерапия. Така че тази висока цена означава повече спасени животи и по-високата преживяемост на болните от рак. И това още веднъж доказва, че на здравеопазването не трябва да се гледа като на финансово бреме. Това е истинска реформа. Другата направи проф. Радослав Гайдарски, когато прехвърли всички плащания за медицинска дейност на здравната каса.

– Но откъде могат да дойдат допълнително средства?

– От допълнителните здравни фондове, които са възможни, но неосъществими към момента. И от държавата, която трябва да започне да изпълнява задължението си да осигурява своя контингент. В момента държавата дава близо 1 млрд. лева в касата за 4,5 млн. българи. А останалите 2,2 млрд. лева идват от вноските на 1,7 млн. работещи и работодатели. Друго решение е бюджетът на касата да не е част от държавния бюджет. Тогава и на здравеопазването няма да се гледа фискално, както е в момента. Не може само да се говори, че се дават много пари за здраве и че трябва да икономисваме средства, при условие, че през 2014 г. страната ни е на 64-то място по публични разходи за здравеопазване, след Кения например.

– В същото време управляващите не спират да повтарят, че парите за здравеопазване се увеличават всяка година.

– През 2001 г. средствата за здравеопазване са 5,3 % от БВП, през 2010 г. са 4,8 %, а през миналата – 4 % от БВП. Така че като реално изражение на брутния вътрешен продукт парите не са повече, а са намелели, въпреки че като абсолютна стойност може и да са се повишили.