(приет с поправки на второ гласуване от Комисията по бюджет и финанси)
По отношения на предвидения целеви държавен трансфер от 260 млн. евро, който да бъде използван за трудови възнаграждения на персонала по чл. 80б от Закона за лечебните заведения.
Предлага се средствата да се трансферират от НЗОК на болниците, за да могат да достигнат обещаните минимални размери на основните месечни трудови възнаграждения – за лекари без специалност и специализанти без предходно придобита друга специалност и други категории персонал, сродни на тях – 1860 евро, а за медицинските сестри, акушерките и други категории персонал, сродни на тях – 1550 евро.
Освен това, приетият на второ гласуване от Комисията по бюджет и финанси текст предвижда тези трансфери да се извършват само към следните публични лечебни заведения: болници, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания, комплексни онкологични центрове и домове за медико-социални грижи, но не и към частни такива.
В същото време и което е особено тревожно, в предложения за създаване чл. 80б на Закона за лечебните заведения се предвижда посочените в Приложение 1 към него минимални размери на основните месечни трудови възнаграждения да са задължителни за постигане от всички лечебни заведения от посочения по-горе вид, включително и от частните такива, без последните да имат право да получават трансфери за това от НЗОК или МЗ.
Подобен подход въвежда открита дискриминация, като вменява еднакви задължения за всички, но различни права на база форма на собственост и пряко нарушава Закона за лечебните заведения и Конституцията на Р България, които прокламират равнопоставеност на икономическите субекти независимо от собствеността им.
Той води и до дискриминация на медицински специалисти, които изпълняват еднакво значими за здравната система функции, но се оказват поставени в различен режим единствено поради собствеността на работодателя си.
И не на последно място нарушава правото на здравноосигурените лица да избират свободно къде да се лекуват като създава независещи от тяхната воля различни финансови условия, при които работят лекуващите ги лекари и медицински сестри, които пък на свой ред могат да доведат до рискове от влошаване качество на лечението им.
Предложеният механизъм представлява заобикаляне на нормативната рамка и опасен прецедент – прехвърля дългосрочни трудово-правни ангажименти върху институция, чиято функция е осигурителна, а не работодателска или социална.
По същество уреждането на трудови възнаграждения чрез закон или нормативен акт извън колективното трудово договаряне противоречи на принципите на пазарната икономика и не отговаря на основни принципи на функциониране на който и да е сектор.
Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, възлага задължение за държавите-членки, да насърчават въпросите относно работните заплати да се решават чрез преговори между социалните партньори и никъде, включително и в Препоръката на Съвета от 8 юли 2025 година относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на България (C/2025/3976) не се съдържа изискване или задължение държавата да въведе конкретни правила за възнагражденията на медицинските специалисти, още по-малко – да ги регламентира в закон с фиксирани прагове или конкретни стойности.
Фиксирането на минимални заплати в закон от една страна обезсмисля такова колективно договаряне и противоречи на Директивата, а от друга страна гарантирането на средствата за това в преходен закон, имащ срок на действие една година неизбежно ще води до ежегодна актуализация пак чрез закон.
Като отговорни работодателски организации категорично се противопоставяме на подобен подход и призоваваме за възстановяване на договорното начало при определянето на работните заплати.
В контекста на изложеното по-горе ние, представителите на работодателите в болничното здравеопазване
ПРЕДЛАГАМЕ:
Текстове, приети на второ четене в Комисия по бюджет и финанси
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл.7. (1) Националната здравноосигурителна каса финансира осигуряване на медицински персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения, в рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.1, ред 1.1.3.2, ред 1.1.3.4 и ред 1.1.3.7.2 за прилагане на чл. 55, ал. 2, т. 3в, буква „а“ от Закона за здравното осигуряване.
(2) Националната здравноосигурителна каса финансира изпълнителите на болнична медицинска помощ, определени по критерии от Наредбата по чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето за класифициране на приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, които осигуряват достъп до дейности от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, в рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.7.3, за прилагане на чл. 55, ал. 2, т. 3в, буква „б“ от Закона за здравното осигуряване. „
Работната група предлага да се създаде нов чл. 8:
„Чл. 8. (1) В рамките на средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.5. Националната здравноосигурителна каса извършва плащания в размер до 230 000 хил. евро от трансфери от централния бюджет за трудови възнаграждения на персонала по чл. 80б от Закона за лечебните заведения, работещ в следните лечебни заведения – изпълнители на болнична медицинска помощ:
(2) В рамките на средствата по ал. 1, Националната здравноосигурителна каса извършва плащания от трансфери от централния бюджет за трудови възнаграждения и на персонала по чл. 80б от Закона за лечебните заведения, работещ в специализираните болници за активно лечение към Министерството на правосъдието.
(3) Условията и редът за извършване на плащанията от трансферите по ал. 1 и 2 се определят с правила, приети от надзорния съвет на НЗОК, след съгласуване с министъра на здравеопазването, които съдържат:
(4) Плащанията по ал. 1 и 2 се извършват въз основа на сключен договор между лечебното заведение и директора на съответната РЗОК.
(5) В рамките на средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.5. Националната здравноосигурителна каса за сметка на трансфера от централния бюджет, въз основа на получено искане от министъра на здравеопазването, извършва ежемесечно трансфер към бюджета на Министерството на здравеопазването в годишен размер до 30 000 хил. евро за трудови възнаграждения на персонала по чл. 80б от Закона за лечебните заведения за центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, домовете за медико-социални грижи за деца и за държавните и общинските центрове за психично здраве.
(6) Плащанията по ал. 5 за държавните и общинските центрове за психично здраве се извършват въз основа на сключен договор между лечебното заведение и министъра на здравеопазването.
(7) Получените от лечебните заведения средства по ал. 1, 2 и 5 се разходват само за трудови възнаграждения на персонала по чл. 80б от Закона за лечебните заведения в размера, определен в съответните договори по ал. 4 и 6.“
Предложение на н.п. Костадин Ангелов, Драгомир Стойнев, Павела Митова и Йордан Цонев (№ 51-554-04-454):
Параграф 14 да стане § 15 и да се измени така:
„§ 15. (1) Лечебните заведения привеждат размерите на основните месечни трудови възнаграждения на персонала в съответствие с изискванията на чл. 80б от Закона за лечебните заведения в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Размерите на трудовите възнаграждения по ал. 1 се прилагат от 1 януари 2026 г.“
Работната група подкрепя предложението.
„§ 22. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88 и 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2001 г. – бр. 51 от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 46, 76, 85, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 31, 53 и 59 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 99 и 101 от 2009 г., бр. 38, 59, 98 и 100 от 2010 г., бр. 45 и 60 от 2011 г., бр. 54, 60 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 47 от 2014 г., бр. 72 и 95 от 2015 г., бр. 81 и 98 от 2016 г., бр. 85, 99, 101 и 103 от 2017 г., бр. 18, 77, 84, 91 и 102 от 2018 г., бр. 13, 24, 42 и 101 от 2019 г., бр. 28, 54, 71, 85, 103 и 110 от 2020 г., бр. 11 от 2021 г., бр. 8, 32 и 104 от 2022 г., бр. 8 от 2023 г., бр. 39 и 85 от 2024 г. и бр. 74 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения:
„Чл. 80б. (1) Минималният размер на основните месечни трудови възнаграждения на персонала в лечебните заведения по чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 10, т. 3, 3а и 3б и в домовете за медико-социални грижи за деца се определя в приложение № 1.
(2) Минималният размер на основните месечни трудови възнаграждения на персонала в лечебните заведения по ал. 1, който не е включен в приложение № 1, се определя в зависимост от неговата квалификация. Персоналът с по-висока квалификация, необходима за заемане на съответната длъжност, получава по-висок минимален размер на основно месечно трудово възнаграждение от посочения в приложение № 1.“
„(4) Държавата може да предоставя субсидии и на лечебни заведения за болнична помощ-многопрофилни болници за активно лечение, извън тези по ал. 3, за дейността им на адреси в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони, когато на територията на съответната община няма друго лечебно заведение от същия вид. Редът и критериите за определяне на лечебните заведения и за предоставяне на субсидиите се определят с наредбата по чл. 106а, ал. 6.
(5) Получените от лечебните заведения средства за субсидиране по ал. 1, 3 и 4 се разходват за финансиране само на дейностите по ал. 1, 3 и 4 в размера, определен в съответния договор по ал. 2.“
а) създава се ал. 1а:
„(1а) Министерството на здравеопазването субсидира и лечебни заведения за болнична помощ-многопрофилни болници за активно лечение, извън тези по ал. 1, за дейностите по чл. 82, ал. 1, т. 6а, 6в и 9 от Закона за здравето, когато на територията на съответната община няма друго лечебно заведение от същия вид.“;
б) създава се ал. 6а:
„(6а) Получените от лечебните заведения средства за субсидиране по ал. 1-5б се разходват за финансиране само на дейностите по ал. 1-5б в размера, определен в договорите по ал. 6.“
„Приложение № 1 към чл. 80б, ал. 1
Минимален размер на основно месечно трудово възнаграждение в евро
Лекар без специалност; лекар по дентална медицина без специалност; магистър-фармацевт без специалност; лице с висше немедицинско образование (магистър), пряко ангажирано в диагностично-лечебния процес; специализанти без предходно придобита друга специалност в системата на здравеопазването 1860
Медицинска сестра; акушерка; лекарски асистент (фелдшер); медицински лаборант; рентгенов лаборант; рехабилитатор; помощник-фармацевт; зъботехник; лице с висше немедицинско образование (бакалавър), пряко ангажирано в диагностично-лечебния процес; масажист (с увредено зрение) 1550