Изх.№4 / 14.03.2023

ДО

Д-Р АСЕН МЕДЖИДИЕВ

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ОТ

НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ЧАСТНИТЕ БОЛНИЦИ, ЕИК 176542129, гр. София, бул. „Дондуков“ № 115А, ет. 3, ап. 18,представлявано от Красимир Димитров Грудев – Председател на Управителния съвет, електронен адрес: office@privatehospitals.eu, телефон: 0898722133

Становище относно Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2019 г. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения, и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения

УВАЖАЕМИ Д-Р МЕДЖИДИЕВ,

На сайта за обществени консултации е качен горепосоченият проект на Наредба. В представените мотиви е посочено, че същият е разработен в изпълнение на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 8 от 2023 г.), който определя, че министърът на здравеопазването привежда в съответствие с изискванията на закона наредбата по чл. 106а, ал. 6 от него в срок до един месец от влизането в сила на изменителния закон.

С новата разпоредба на чл. 106а, ал. 6 от ЗЛЗ се включват областните многопрофилни болници като конкретен привилегирован субект на субсидиране. Тази разпоредба е незаконосъобразна, в противоречие с основните принципи на здравеопазването, на Конституцията на Република България и на принципа на равни условия за стопанските субекти, както и на забраната за държавна помощ в Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС),  следователно в нарушение на ДФЕС, както и на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Да бъде изданен подзаконов нормативен акт, по приложението на законова разпоредба, противоречаща на актове от по-висока степен, а именно – Коституцията и ДФЕС, е незаконосъобразно, нелогично и би било израз на  лоша нормотвирческа практика.

1. Принципни коментари и предложения:

Във  тази връзка изразяваме становище, че предложеният за обществено обсъждане Проект за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2019 .г  трябва да отпадне изцяло и да не бъде приеман подзаконов нормативен акт  по приложението на противоконституционни норми.

Аргументите ни са следните:

Законът, в чието приложение се издава Наредбата е противоконституционен и в противоречие с правото на ЕС

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията „международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“ В тази връзка нарушаването на принципа на равни условия за стопанските субекти и на Закона за защита на конкуренцията е в нарушение и на Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), както и на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.(КЗПЧОС). С член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се определя кои мерки представляват държавна помощ. В т.1 на чл. 107 от ДФЕС е записано, че „освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар.“ С предложената разпоредба на чл. 106а, ал. 5б посочените болници се поставят в привилегировано положение спрямо останалите лечебни заведения като това пряко засяга конкуренцията. Принципът, прокламиран в чл. 107 е, че предоставянето на държавни помощи е принципно забранено от ДФЕС като несъвместимо с вътрешния пазар на Съюза. Изключения от тази забрана се допускат само в изрично посочени случаи, като въведените с новата разпоредба критерии за държавно финансиране  не попадат в обхвата на допустимите изключения.

Държавната помощ няма да бъде използвана за разрешени от закона цели, а за оперативни разходи, което е недопустимо съгласно правилата за държавни помощи. абрана на държавните помощи (член 107 от ДФЕС). Член 107 от ДФЕС съдържа обща забрана за държавна помощ, за да се предотврати нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар, което може да възникне в резултат на предоставянето на избирателни предимства на някои дружества. Всички преки помощи, предоставяни от държавите членки (напр. невъзстановяеми субсидии, заеми при благоприятни условия, освобождаване от данъци и мита, както и гаранции по заеми), се забраняват. Същото важи и за всички други предимства, предоставени като преференциално третиране на определени предприятия или сектори, които нарушават или има вероятност да нарушат конкуренцията и да окажат неблагоприятно въздействие върху търговията между държавите членки. (Решение (ЕС) 2022/1920 НА КОМИСИЯТА от 26 януари 2022 година относно държавна помощ SA.59974 — 2021/C (ex 2020/N, ex 2020/PN)).

Когато помощ, предоставена от държава членка, укрепва позициите на едно предприятие по отношение на други предприятия, които са в конкуренция с него и които функционират на пазара на ЕС, следва да се счита, че тази помощ е оказала влияние върху тези предприятия. Достатъчно е бенефициерът на помощта да се конкурира с други предприятия на отворени за конкуренция пазари. Пазарът на медицински услуги е отворен за конкуренция. Следователно има възможност тези мерки да нарушат или да заплашват да нарушат конкуренцията и да се отразят на стопанската дейност и конкуренцията на пазара.

Анализът на  член 107, параграф 1 от ДФЕС води до извода, че  за определянето на дадена мярка като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС е необходимо да бъдат изпълнени следните кумулативни условия:

1. мярката трябва да може да бъде отнессена към държавата и да се финансира с държавни средства;
2. тя трябва да предоставя предимство на получателя;
3. това предимство трябва да бъде избирателно;
4. мярката трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и да засяга търговията между държавите членки.

Със създадената разпоредба на чл. 106а, ал. 5б от ЗИД нз ЗЛЗ се създава възможност за субсидиране на многопрофилни болници за активно лечение със смесено държавно и общинско участие и на многопрофилни болници за активно лечение със 100 на сто държавно участие в капитала на произволен принцип и за „трудови възнаграждения на персонала и на оперативни разходи за снабдяване с електрическа и/или топлинна енергия, и/или с природен газ и за водоснабдяване“. В заключения е видно наличието на държавна помощ в полза на посочените лечебни заведения по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

Поради това, разпоредбата от нормативен акт (в случая – чл. 106а, ал. 5б от ЗИД нз ЗЛЗ), като противоречаща на нормативен акт от по-висока степен, следва да не се прилага по арг. от чл. 5, ал. 2 от АПК и чл. 15, ал. 1 от ЗНА. В аналогичен смисъл са и постановените съдебни актове от ВАС.

Във връзка с изложеното считаме, че предложената за обществено обсъждане Наредба не следва да се приема

С уважение:………………………..

/Красимир Грудев/