ДО КИРИЛ ПЕТКОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО АСЕНА СЕРБЕЗОВА,
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ДО АСЕН ВАСИЛЕВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
ДО АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ,
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА
ДО Д-Р АНТОН ТОНЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ,
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО ПРОФ. Д-Р ПЕТКО САЛЧЕВ,
УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА
ЗДРАВНА ОСИГУРИТЕЛНА КАСА
ДО Д-Р ИВАН МАДЖАРОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИ
ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ
ОТ
БЪЛГАРСКА БОЛНИЧНА АСОЦИАЦИЯ
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА
ЧАСТНИТЕ БОЛНИЦИ
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА
ОБЛАСТНИТЕ МНОГОПРОФИЛНИ
БОЛНИЦИ ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
АСОЦИАЦИЯ НА УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ БОЛНИЦИ В БЪЛГАРИЯ
СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНСКИТЕ БОЛНИЦИ В БЪЛГАРИЯ
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Всички сдружения на болници в България – независимо от собствеността – Българска болнична асоциация, Асоциация на университетските болници в България, Национално сдружение на частните болници, Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение и Сдружение на общинските болници в България се обръщат към вас поради необходимостта от взимане на незабавни мерки за задълбочаващите се проблеми в лечебните заведения, свързани с липсата на конкретни компенсации за ограничаване на ефекта от рязкото увеличаване на цените на електроенергията и газа и острата необходимост от актуализация на цените на клиничните пътеки.
Във връзка с компенсацията за високите сметки за енергия за отопление обръщаме внимание, че болниците минават под общия знаменател за бизнеса като небитови потребители и без да са взети под внимание тяхната роля в пандемията, социално значимата им функция, както и факта, че те нямат механизми за увеличение на приходите, както това се случва в останалата част от икономиката. Настояваме да бъдат преразгледани възможностите за отделна компенсация за болничните заведения, за да не се допуска влошаване на финансовата им състояние, особено по време на пандемия.
В началото на пандемията болниците бяха принудени да направят значителни допълнителни финансови разходи за ремонти, преустройства, обособяване на специализирани зони, за закупуване на колективни и индивидуални предпазни средства, допълнително оборудване (респиратори, дезинфектиращи машини, UV лампи и други), лекарства, дезинфектанти, медицински и други консумативи, при това в особено големи количества и на многократно завишени цени.
Освен това пандемията допълнително даде тласък на и без това непрекъснато повишаващите се цени на медикаменти, консумативи и други медицински изделия.
Анализът на водещи икономисти показва, че ценовият натиск, както в българската, така и в европейската икономики се оформя като основно предизвикателство, не само за изминалата 2021 г., но и за настоящата и следващите няколко години – до средата на десетилетието. Индексът на потребителските цени в България достигна тринадесетгодишен връх от 7,8% спрямо месец декември 2020 г. Цените на електроенергията за MWh за месец януари 2022 г. са се повишили с 350% спрямо цените на борсата за същия период от годината преди настъпването на Ковид-19 пандемията. Природният газ, търгуван на европейските пазари, е повишил цената си над 6 пъти от началото на 2021 г.
Международната конюнктура не подсказва възможност за стабилизация в темпа на ръст на инфлацията. Комбинацията от все още разхлабена парична политика в САЩ и еврозоната, проблеми с доставките на синьо гориво, както и нарастващото напрежение около Украйна са само част от факторите, които допълнително допринасят за натиск върху цените във възходяща посока. Меродавните прогнози очертават годишен темп на инфлацията в eврозоната между 5% и 7% през следващите две години. Ако съотношението между инфлацията в еврозоната и България се запази, това означава, че скоростта на общото нарастване на цените у нас ще бъде минимум между 8% и 10%. Иначе казано – още две години с инфлация като през 2021 г.
Подобен тип външен ценови натиск създава опасност лечебните заведения за болнична помощ да не могат да покрият своите разходи за заплати, отопление, осветление, консумативи, лекарства и медицински изделия.
От данни на Министерство на здравеопазване става ясно, че с над 500 лева се е увеличил средният разход за един пациент през 2021 в сравнение с 2020 г., като тази сума варира значително в различните лечебни заведения. Рязката тенденция за ръст на разходите и ускоряване на инфлацията започна през есента на миналата година, а очакванията са цените на комуналните услуги и консумативите да продължават да вървят нагоре.
В резултат на изброените по-горе факти общите разходи на изпълнителите на болнична помощ скочат рязко и за съжаление това е процес, а не еднократен ефект.
Нефинансирането на клиничните пътеки е хронично заболяване на системата от години, и вече дори частична актуализация няма да компенсира натрупването на недостиг. Оценки на различни експерти сочат, че някои от клиничните пътеки се нуждаят от ръст с между 100 и 200%. Становището на болничните асоциации, съгласувано с Български лекарски съюз по този въпрос, е за остра необходимост от увеличение на цените на повечето клинични пътеки и процедури с осреднена стойност от минимум 20% през 2022 г. като увеличението започне приоритетно от най-недофинансираните по методика, предварително съгласувана с БЛС, и поетапно достигане до поне 100% в следващите 3 до 4г.
Не трябва да се забравя, че имено от цената на клиничните пътеки се финансират и възнагражденията на медиците, за които има консенсус, че трябва да достигнат едно достойно ниво, за да можем да задържим специалистите у нас и да мотивираме младите хора да се отдават на нелеките професии в сектора – лекари, сестри, акушерки и т.н.
В подкрепа на това искане обръщаме внимание и на факта, че клиничните пътеки и процедури, откакто са създадени, не са актуализирани цялостно в посока те да отговарят на реалните разходи, инфлация и т.н. А в момента има болници, които получават сметки за ток, които са в пъти по-големи спрямо преди няколко месеца.
Хроничното недофинансиране утежнява проблема със задържането на кадри, с което така или иначе има проблем, и създава допълнителни дефицити на всички нива в лечебните заведения.
Повишаването на цените на клиничните пътеки би било и стратегическо решение и подготовка за това, което ни очаква след Ковид-19, а именно вълна от пациенти със забавено лечение, недиагностицирани и нелекувани навреме поради ограничаване на плановия прием или избягване посещението на лечебни заведение поради притеснения, свързани с пандемията.
Българска болнична асоциация, Национално сдружение на частните болници, Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Асоциация на университетските болници в България и Сдружение на общинските болници в България призоваваме институциите да предприемат незабавни мерки за отделна компенсация на изпълнителите на медицинска помощ заради високите цени на енергията. Настояваме и за взимане на стратегическо важно решение за системата – увеличение на цените на клиничните пътеки и процедури, съгласно изготвения план на Български лекарски съюз.
С УВАЖЕНИЕ:
Адв. Свилена Димитрова,
Председател на УС на ББА
Красимир Грудев,
Председател на УС на НСЧБ
Д-р Васислав Петров,
Председател УС на НСОМБАЛ
Проф. д-р Красимир Иванов,
Председател на АУБ
Д-р Неделчо Тотев,
Председател на СОББ