НСЧБ : +359898722133

Директива ЗОП

апр. 23, 2021

0

Директива ЗОП

СТАНОВИЩЕ

Национално сдружение на частните болници

Във връзка със законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.

 

Уважаеми госпожи и господа,

С изненада научихме, че Правителството е приело и поставило за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, в който всички частни лечебни заведения се определят, като възложители на обществени поръчки.

В мотивите на вносителите, ние не можахме да намерим никаква обосновка или смисъл на направеното предложение. Намираме един единствен аргумент, описан по следния начин:

„Промяната е във връзка с предложение на Министерството на здравеопазването, като с нея се отстранява констатирано несъответствие с разпоредбите на Директива 2014/24/ЕС.“

Нито се сочи кое е това несъответствие, нито с коя конкретна разпоредба на Директивата е това несъответствие, нито кога и от кого е констатирано. Тъй като няма причина да не бъде посочена конкретната разпоредба, с която има несъответствие, то за нас остава единствено да смятаме, че аргументът е измислен.

 

Имаме всички основания да смятаме, че досегашният текст на закона не само не е бил в несъответствие, с която и да е разпоредба на Директива 2014/24/ЕС, а точно обратното – твърдим, че сега предлаганото изменение е в несъответствие с Директивата.

 

Още в Преамбюла на Директивата в (10) се казва, че:

„За целта следва да се поясни, че организация, която действа в нормални пазарни условия, стреми се да реализира печалба и понася загубите в резултат от извършването на дейността си, не следва да се счита за „публичноправна организация“, тъй като нуждите от общ икономически интерес, за задоволяването на който е създадена или има задача да задоволява, имат промишлен или търговски характер.“

Ноторно известно е, че лечебните заведения в България се регистрират по Търговския закон и в този смисъл дейността им има търговски характер и се стремят да реализират печалба(не са освободени от данък печалба). Те действат в пазарна среда и се конкурират по между си за избора на пациента(чл. 4 от Закона за здравното осигуряване). Тези от тях, които са частна собственост, понасят сами загубите от дейността си (никой закон не предвижда загубите им да бъдат покривани с публични средства).

Следователно лечебните заведения, които са регистрирани по търговския закон и са с преобладаваща (над 50%) частна собственост не са „публичноправни организации“ по смисъла на Директива 2014/24/ЕС.

Същият извод може да се направи и като се съпостави статута на частните лечебни заведения с определението, дадено в чл. 2 на Директива 2014/24/ЕС, в който се казва, че „възлагащи органи“ са държавните, регионалните или местните органи, публичноправните организации или сдружения от един или няколко държавни, регионални или местни органа или от една или няколко публичноправни организации;“

Тъй като лечебните заведения не са „държавни, регионални или местните органи, то остава да съпоставим статута им с дефиницията на публично правна организация, а именно:

„публичноправни организации“ означава организации, които имат всички изброени по-долу характеристики:

а) създадени са с конкретната цел да задоволяват нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер;

б) имат правосубектност; както и

в) финансират се в по-голямата си част от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации; или са обект на управленски контрол от страна на тези органи; или имат административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавните, регионалните или местните органи или от други публичноправни организации;“

 

Текстът е императивен. За да се третира един субект, като публичноправна организация, той трябва да отговаря на всичките три условия. Както беше посочено и по-горе, дейността на лечебните заведения има търговски характер. Освен това, дейността на лечебните заведения се свежда до диагностика и лечение на конкретен човек. Лечебните заведения не лекуват обществото, като цяло или части от него. В този смисъл те не задоволяват нужди от общ интерес, а от частен интерес – интереса на конкретния болен.

Лечебните заведения, които са регистрирани като търговски дружества и  са с преобладаваща частна собственост не отговарят на описаните в Чл. 2, 1, 4), т. а) на Директива 014/24/ЕС характеристики и следователно не са публичноправни организации.

 

Извън юридическите аргументи сме длъжни да отбележим, че частният собственик на едно лечебно заведения – търговско дружество е лично заинтересован да осигури доставки на възможно най-ниската цена, защото по-ниските разходи водят до по-високи печалби за него и обратното – по-високата цена на доставката води до загуби лично за него. Тази мотивация отсъства при лечебните заведения, които са с публична собственост, защото повишените разходи не ощетяват този, който провежда поръчката, а държавата или общините, собственици на дружеството, за чиято сметка отиват и загубите на дружеството. В този смисъл изложеният в мотивите на законопроекта аргумент, че така се изравняват условията за провеждане на обществени поръчки за всички лечебни заведения, показва пълно неразбиране на философията и смисъла на Директива 014/24/ЕС и на ЗОП. Целта на двата нормативни акта не е да уеднаквят всички субекти, а напротив да ограничат само онези от тях, чиито действия имат последици за публичните финанси.

Това е така, защото провеждането на процедурите по ЗОП костват време и струват пари. Провеждане на обществени поръчки води до увеличаване на разходите на дружеството за администриране на процеса – разходи за допълнителен персонал, разходи, свързани с увеличени срокове на доставки, забавено сключване на договори и пр., което в крайна сметка ще доведе до увеличаване на доплащанията от пациентите, които и без това са най-високите в ЕС.

Само за пълнота на изложението сочим, че повишението на разходите на ЛЗ, в резултат на новите изисквания, не е посочено нито в мотивите, нито в  доклада за частична оценка на въздействието.

 

Съжаляваме, че се налага отново да сочим аргументи по спор, който смятахме отдавна за приключен. Не можем да си обясним, как така едно и също политическо мнозинство, може в рамките на две години да смени позицията си два пъти, застъпвайки коренно противоположни тези, без да се аргументира и обоснове.

Тъй като в този случай, въвежданите изисквания и условия, освен че са лишени от житейска логика и икономическа обосновка, са в противоречие с Европейска Директива, искаме от сега да заявим, че в случай, че измененията в закона бъдат приети от Народното събрание, спорът ще бъде отнесен от нас незабавно в Съда на Европейския съюз.

 

15.07.2020

София

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

BulgarianEnglishRussian