НСЧБ : +359898722133

Заявление от НСЧБ относно Наредба за правото на достъп до медицинска помощ

юли 10, 2019

0

Заявление от НСЧБ относно Наредба за правото на достъп до медицинска помощ

  свалете от тук:

 

 

       До

                                                                    Министерски съвет на Република България

 

Заявление

от

Национално сдружение на частните болници

 

Относно: Тълкуване на разпоредби от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, в сила от 02.06.2006 г., приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г., Обн. ДВ. бр.45 от 2 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.1 от 6 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.5 от 14 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.53 от 12 Юли 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.22от 22 Март 2016г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2017г.

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

 

Оказването на медицинска помощ е правно-регламентирана дейност, като правилата и условията са посочени в редица закони и подзаконови нормативни актове. Един от тези подзаконови актове е Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, издадена с Постановление на Министерския съвет № 119.

С нея наред с реда и условията за достъп до медицинска помощ се уреждат и вида и ограниченията за допълнително заплащане от страна на пациента.

Някои от разпоредбите на наредбата се разбират и прилагат по различен начин и предизвикват противоречия между лечебните заведения, пациентите и контролните органи.

 

На първо място, съществува проблем с понятието „лекуващ лекар”, използвано в чл. 29 на Наредбата. Терминът няма легална дефиниция в българското законодателство (или поне на нас не ни е известна). По време на болничното лечение, пациентът обикновено бива преглеждан, консултиран и изследван от няколко лекари. Всеки от тях може да бъде наречен „лекуващ лекар” в общия смисъл на думата, но смисълът на наредбата очевидно е друг. Кой от тези лекари може да се определи за „лекуващ” по смисъла на наредбата? Може ли един пациент по време на престоя си да има повече от един „лекуващ лекар”? Началникът на отделението, който има решаващата дума при провеждане на лечението на всеки от пациентите може ли да се смята за лекуващ за всеки от тях?

 

На второ място, дефинирането на понятието е в пряка връзка с ограничението, въведено с чл. 29 на Наредбата, че „не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т. ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента;”

В чл. 28 от наредбата се посочва, че „избор на лекар/екип се допуска за извършване на конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния процес по съответната клинична пътека/амбулаторна процедура, посочена от пациента.”

Въпросът, който най-често поражда противоречия в този случай е дали е допустимо лекарят, избран да извърши интервенцията по смисъла на чл. 28 да е едно и също лице с лекаря, който е определен служебно за „лекуващ” по смисъла на чл. 29. Съвпадение на имената в този случай е напълно възможно – пациентът е избрал за извършване на интервенцията лекар, който служебно е бил определен да му бъде и лекуващ (без да го е избирал за това). При наличие на такова съвпадение на имената, следва ли да се счита, че са нарушени ограниченията на наредбата или такова нарушение е налице само, ако има изричен избор на „лекуващ лекар”?

Ако съвпадението на имена не е допустимо, това означава, че във всички случаи лечебното заведение трябва да организира работата в отделението така, че пациентът да бъде настанен в стая, за която отговаря (е служебно назначен) лекар, който се смята за „лекуващ”, различен от избрания да извърши интервенцията. От гледна точка на правата на пациента, не е ли по-правилно лечебното заведение да се стреми да осигури на пациента за „лекуващ лекар” този, който пациентът е избрал да извърши една или друга интервенция?

На трето място, наясно сме, че пациентът е този, който избира и той може да избере болница, където не се прави избор на лекар/ екип или доброволно да избере болница, където се прави избор на лекар/ екип. Във втория случай  спорове поражда въпросът, дали един пациент може да извърши повече от един избор на лекар/екип по време на болничния престой. Например пациент, който постъпва за оперативно лечение на язвена болест да избере лекар/екип, който да извърши операцията, лекар/екип, който да даде анестезия, лекар/екип, който да извърши образни изследвания и т.н., когато са спазени останалите условия и ограничения за избор?

 

На четвърто място, не съвсем ясни са и разпоредбите на чл. 31 относно цената за избор на лекар/екип. Правилно ли е тълкуването, че лечебното заведение трябва да определи цена за избор на лекар и избор на екип, която е една и съща за всички отделения, лекари и интервенции, извършвани в  болницата или може да определи цената за избора на лекар за образна диагностика, например, да е различна от цената заизбора на лекар за извършване на оперативна интервенция?

 

 

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

 

Молим след като се запознаете с така поставените въпроси, на основание чл. 46, чл. 50 и чл. 51 от Закона за нормативните актове да дадете задължително тълкуване на чл. 28, чл. 29 и чл. 31 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, в контекста на поставените в нашето заявление въпроси.

 

 

С уважение,

 

Красимир Грудев

Председател на УС на НСЧБ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

BulgarianEnglishRussian