НСЧБ +359898722133
logo

Становище по стандарт Ортопедия 2017

    Home / Новини / Становище по стандарт Ортопедия 2017

Становище по стандарт Ортопедия 2017

ДО МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

 

СТАНОВИЩЕ

по Проект за утвърждаване на медицински стандарт по

„Ортопедия и травматология“

На Национално сдружение на частните болници, регистрирано по ФД № 191/2013 г. в СГС, със седалище гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Ал. Дондуков“ 115А, ет. 3, офис 18, телефон +359898722133,  Email: office@privatehospitals.eu, представлявано от д-р Николай Болтаджиев

Уважаеми Проф. Петров,

На основание чл 26 от ЗНА правим следните предложения за изменения и допълнения по проекта  на наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“, публикувана за обществено обсъждане на 19.07.2017 година.

Ние от Националното сдружение на частните болници считаме, че има редица текстове, които поставят ненужни от медицинска гледна точка изисквания към лечебните заведения, не водят до повишаване на качеството, а само оскъпяват ненужно медицинската помощ. Предлагаме да обсъдите и направите следните промени в проекта на наредбата:

1.     В Раздел I да отпадне: 3.4.1

2.     В Раздел II, 3, А да отпаднат: 1.3.2.5.2., 1.3.2.5.4.

3.      В Раздел II, 3, А да отпадне: 1.3.2.6.1.

4.      В Раздел II, 3, А, 1.3.2.6.2. след думите: „осигуряване на възможност за консултации по показания с външни консултанти:“ да се добави: „вътрешни болести/кардиолог, анестезиолог, невролог, педиатър;“

5.     В Раздел II, 3, Б да отпаднат: 1.3.3.2, 1.3.3.3, 1.3.3.5, 1.3.3.6, 1.3.3.7, 1.3.3.8, 1.3.3.9,  1.3.3.11.

6.     В Раздел II, 3, Б да отпадне:1.3.3.14.1.

7.     В Раздел II, 3, Б, 1.3.3.14.2. след думите: „осигуряване на възможност за консултации по показания с външни консултанти:“ да се добави: „вътрешни болести/кардиолог, анестезиолог, невролог, педиатър;“

8.     В Раздел II, 3, В да отпадне: 1.3.5.1.

 

МОТИВИ

Наше дълбоко убеждение е, че избраният преди десетилетие модел за изготвяне на медицински стандарти, чрез издаване на нормативен акт с предимно количествени и в много случаи дори не медицински изисквания към лечебните заведения е неправилен.

За да се постигне високо качество на медицинската помощ, на първо място медицинските стандарти трябва да поставят изисквания към процесите, които да водят до получаването на продукт с високо качество – поставяне на вярна диагноза, назначаване и извършване на съвременно, качествено и безопасно за пациента лечение.

На второ място медицинските стандарти, както всички стандарти за качество, трябва да се приемат с консенсус от всички желаещи да участват в изработването им заинтересовани страни, както например се определя със Закона за стандартизацията. Приемането на изисквания, изготвени от един или няколко души, с нормативен акт крие сериозни рискове от прокарване на лобистки интереси и влошаване на конкурентната среда, което не е в интерес нито на лекарите, нито на пациентите.

Пример за това е и отменената Наредба  № 21/от 28.06.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“ и приетата на нейно място Наредба № 9, чието действие е спряно с Определение на Върховния административен съд от 17.05.2016 година.

Всички са свидетели как със злополучната Наредба № 9, издадена набързо, бяха пропуснати цели раздели за оперативни интервенции на гръбначния стълб. Това не доведе до сериозни сътресения само благодарение на това, че НЗОК фактически отказа да изпълни наредбата.

Непремерените и ненужни изисквания, въвеждани през годините точно с медицинските стандарти, са една от основните причини за увеличаването на дълговете на болниците и натиска върху разходите на НЗОК за болнична помощ. В това отношение, публикувания проект на наредбата бележи известно подобрение, предвид намалените изисквания за брой лекари по нива на компетентност.

Не само броя на лекари със специалност, обаче има значение за нарастването на разходите. Не по-малко важни са също така изискванията за наличие на място на разкрити отделения и оборудване, които не се ползват непрекъснато и биха могли да се осигуряват, като външна услуга по договор с друго лечебно заведение или дори дистанционно, когато технологиите позволяват. Премахването на такива ненужни изисквания също ще помогне за намаляване на разходите, без да се отрази на качеството на дейността.

Така например в текстове, касаещи „Обема на диагностичните възможности на лечебно заведение със структура по ортопедия и травматология от I, II и III ниво на компетентност“, се въвеждат изисквания за наличието на задължителни структури – микробиологична лаборатория и патологична лаборатория, имунологична лаборатория, структура по хемотрансфузиология.

Всеки лекар знае, че микробиологичното изследване и изготвяне на антибиограма изисква няколко дни. Няма никаква медицинска обосновка всяка болница да разкрива собствена микробиологична лаборатория, при условие, че може да ползва друга, вече разкрита. Това едновременно ще спести средства на болницата да харчи пари за разкриване на собствена лаборатория, която едва ли някога ще натовари пълноценно, а от друга ще подобри натовареността и финансовото състояние на съществуващите микробиологични лаборатории.

Абсолютно същата е логиката за лабораториите по клинична патология, имунулогия и структура по хемотрансфузиология. Дори аргументите за наличие на възможност за гефрир са невалидни. Съвременната онкология изисква сложни изискващи време имунохистологични, молекулярни и генетични изследвания на туморния материал, каквито с гефрир не могат да се направят. Да не говорим, че технологиите позволяват отдалечено хистологично разчитане на взет материал.

Напълно ненужно според нас е изискването за  II и III ниво на компетентност създаване на възможности за функционално изследване на дишането – това е метод на изследван, който е малко информативен и почти изхвърлен от практиката, дори и в белодробните болници.

Към изискван обем за диагностичните възможности на лечебно заведение са въведени изисквания за извършване на „клинична и физиологична диагностика“ и „клинично-химични изследвания“. Тези понятия не са дефинирани и не можем да ги свържем с определена медицинска специалност. Предлагаме да отпаднат или да се дефинират, като се уточни и в какви структури ще се осъществяват.

Считаме също, че назначаването задължително на специалисти – консултанти е нецелесъобразно при условие, че може да се ползват външни такива, включително и 24 часа в денонощието.

В последните години стана доста модерно за всяка медицинска дейност да се изисква „сертификат, подписан от ректор”. Тази практика се разшири до такава степен, че вече се питаме за какво е медицинското образование. Свикнахме вече, с това, че лекар без специалност на практика не е лекар от гледна точка на НЗОК. Изискванията за сертификати за всичко, поставя въпроса дали скоро и лекар със специалност вече няма да е лекар, след като за всичко негово действие се изисква освен специалност и сертификати, подписан от ректора. Трябва да се има предвид, че освен че не носят никаква добавена стойност, тези сертификати струват немалко пари на лечебните заведения.

Съгласно проекта на наредбата, всеки лекар, независимо от това, че е придобил специалност, трябва да удостоверява със сертификати правото си да извършва кръвна репозиция и вътрешна фиксация на фрактури в областта на таза и ацетабулума, възможност за ендопротезиране, за хирургия на ръката и др. Ние сме на мнение, че тези умения са част от основната дейност на всеки специалист по ортопедия и травматология и ако не може да ги извършва, не би трябвало да е придобил съответната специалност.

С проекта за стандарт по „Ортопедия и травматология” са въведени изисквания за сертификати за ултразвуково изследване и остеодензитометрията. Това са методи на изследване присъщи на специалността „Образна диагностика“ и не е необходимо по наше мнение да се вменява като изискване за лекари със специалност по ортопедия и травматология.

В стандарта са залегнали множество изисквания към помещения, оборудване и вътрешния ред. Те са обект на други нормативни актове, като ЗУТ, нормативни актове свързани с хигиенни изисквания, Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. В множество случаи изискванията в стандарти са в противоречие с другия.

Аналогично и по отношение на алгоритмите на поведение в процеса на лечение, мнението ни е, че те са обект на Правилата за добра медицинска практика.

Считаме, че представените към проекта мотиви са лаконични и не обосновават практически необходимост от заложените критерии.

Както беше споменато по-горе действието на  Наредба № 9 от 4.11.2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“, е спряно с определение от 17.05.2016 година на петчленен състав на ВАС. Определението на съда е окончателно и е влязло в сила. Смятаме, че е недопустимо издаването на нова наредба, преди да се е произнесъл съдът по съществуващата.

Липсата на действащ медицински стандарт не е проблем за организацията на медицинското обслужване. Изискванията към лечебните заведения са детайлно описани в договорите с НЗОК. Нека не забравяме, че медицинската помощ преди 2010 година, когато бяха издадени повечето медицински стандарти не е била с по-лошо качество от предоставяната след това. По-добре да няма наредба, отколкото да има лоша наредба.

Националното сдружение на частните болници е изразявало нееднократно своето несъгласие с начина на изготвяне и съдържанието на медицинските стандарти. Излагаме отново нашите възражения::

1.     Наредбите са приети в нарушение на действащото законодателство.

2.     С Наредбите не се въвеждат  истински, съвременни стандарти за качество.

3.     Няма обективни доказателства за повишаване на качеството на медицинската помощ, след въвеждането на повечето медицински стандарти.

4.     Има доказателства за значимо увеличаване на дълговете на болниците.

5.     Има доказателства за значимо увеличаване на разходите на НЗОК за болнична медицинска помощ.

Предвид изложените аргументи, принципно предлагаме да се спре издаването на наредбата до произнасянето на съда, като междувременно се изработи модел за изготвяне на истински стандарти за качество на диагностиката и лечението.

Ако, въпреки становището ни, обнародвате наредбата, то моля да отразите направените конкретни предложения за изменения на текстове.

 

 

 

 

                                                        С уважение:

Д-р Николай Болтаджиев

Председател наУС на НСЧБ